Имунотерпия - КАТРАПС

ИМУНОРЕРАПИЯ

Имунотерапия при рак

Имунната система е уникална съвкупност от множество разнородни клетки и субстанции, чиято основна роля е предпазване на организма от вредните въздействия както от външната среда, така и попаднали вече в организма. Имунната система, представена основно от белите кръвни клетки, е основната бариера, която инактивира вредни субстанции, микроорганизми (вируси, бактерии, протозои) и която е отговорна за здравословния ни статус.

Високата имунна защита се свърза с висока активност на въвлечените в имунната система медиатори и допринася за високата ни устойчивост и резистентност спрямо различни вредни въздействия, вариращи от сезонните причинители на грип, настинка и банални инфекции до риска от развитие на неопластично заболяване.

Съвременната медицина показва невероятен напредък по отношение на своето технологично развитие и способност за създаване на високо-ефективни препарати за стимулиране на имуннта система.

Биологичната терапия по същество включва в себе си медикаменти, създадени на базата на живите системи. Имунотерапията представлява метод насочен към защитата на екзогенни и ендогенни причинители.

Какво представлява имунотерапията?

За по-доброто разбиране на методите и механизмите, чрез които имунотерапията осъществява своите ефекти, е необходимо познаване на някои от основните елементи на имунната система.

Основните действащи единици в процесите на активната имунна система са белите кръвни клетки, които биват няколко основни вида, а именно:

В-лимфоцити: свързани са с производството на антитела срещу конкретни антигени

Т-лимфоцити: клетките, които подават сигнали за активиране на имунната система и действат като директно унищожават „Чуждите клетки“

NK-клетки: абревиатурата произлиза от natural killer cells или естествени клетки убийци в буквален превод, които са въвлечени в производството на специфични субстанции, предназначени за свързване към чуждите натрапници и тяхното последващо унищожаване

Макрофагите представляват вид бели кръвни клетки, които поглъщат и смилат чужди частици.

Имунотерапията използва различните компоненти на имунната система, синтезирани лабораторно , селектирайки да извършват точно определени функции.

Имунотерапията има за цел:

Разпознаване на свои от чужди клетки
Намиране на чуждите клетки по подходящ начин
Стимулиране на имунната система по отношение на унищожаването на чуждите агенти
Прекъсване на процеса на трансформация на здрави клетки в туморни
Повишаване на способността на организма да възстановява увредените клетки в резултат на различни неблагоприятни въздействия

Видове имунотерапия за лечение на ракови заболявания

Специфична имунотерапия: насочена е към определен тип клетки или антигени, съответно показва специфичност по отношение на определен спектър от заболявания

Неспецифична имунотерапия: насочена е към имунната система и организма като цяло, предназначена е за повлияване и противодействие на голям кръг от болестни увреждания

В зависимост от характера и природата на използваните агенти в имунотерапията се различават няколко основни вида, като например използване на моноклонални антитела, ваксини, цитокини, интерферони, интерлевкини и други.

Моноклонални антитела
Цитокини
Ваксини: добре познатата БЦЖ ваксина, освен за профилактика срещу туберкулоза, намира определено приложение и в методите на имунотерапията. При нейното директно приложение с помощта на катетър в пикочния мехур ваксината е ефективно средство срещу карцином in situ на пикочния мехур.
Онколитична вирусна терапия: онколитичната вирусна терапия се базира на естествената унищожителна способност срещу неопластичните клетки на определени вируси. Така например редица представители въздействат върху неопластичните клетки, засягайки в много слаба степен и нормалните клетки.

Такива вируси са например реовирусите, причинителят на болестта на Newcastle, паротитният вирус (причинител на заушка). Други вируси като аденовирусите, причинителят на дребна шарка и някои други се модифицират лабораторно по начин, който води до развитието на онколитични свойства.

Основното предизвикателство пред онколитичната вирусна терапия е рискът от разпознаването на частиците от имунната система като чужди и атакуването им в ранен момент от тяхното приложение, преди настъпването на желания ефект.