Рак на пикучен мехур
Туморите на пикочния мехур се нареждат на второ място по честота сред туморите на половата система. Заболяването се среща по-често сред мъжете като съотношението по пол е 3 : 1. Около две трети от заболелите са регистрирани във възрастта над 65 години. Наблюдава се различие в честотата на заболяването съобразно расова принадлежност и географско местоположение. По-висока честота се наблюдава сред бялата раса и високо развитите индустриални страни. Най-ниска е заболяемостта сред Азиатските страни. През 2012 г. в България са регистрирани 7549 болни с рак на пикочния мехур. Новорегистрираните случаи са 1144. А, починалите от заболяването през годината са 425. Проследяването показва трайна тенденция към увеличение на случаите с рак на пикочния мехур, докато смъртността не бележи съществени промени.
Папилома вируси
Oтново се подозират за причинители на този вид рак, което като се имат предвид много честите възпалителни заболявания на пикочния мехур ( цистит), отговаря на нашата възпалително-микробна теория за възникване на рака.
Водеща част от международните стандарти за лечения на уротелните тумори е вътремехурната инстилация с БЦЖ при стадии in situ и 1/2а.
Използват се различни щамове БЦЖ и различни препарати, съдържащи обикновено по-висока доза от стандартните БЦЖ ампули за имунизация против туберкулоза. Българският препарат КАЛГЕВАКС например съдържа 11.25 мг., но се прилагат 2-3 ампули ежеседмично за 6 седмици и след това ежемесечно до 6-12 месеца след операцията.
При болни провеждали вътревезикална терапия с БЦЖ ние изчакване поне 6 месеца за започване на КАТРАПС терапия, за да се избегнат всички възможности за натрупване на БЦЖ в организма или за предизвикване на странични ефекти от инстилациите с БЦЖ, които са добре описани по-горе в текста.
Страничните ефекти от лечението с интравезикална BCG ваксина включват: често уриниране, парене и болкa, втрисане, температура, общо неразположение, понякога кърваво оцветена урина и др.
Анализ на данни от лечение с Катрапс
При нашето лечение не се подбират болните и често се случва те да се намират в 3-4 стадий, когато са преминали всички видове „стандартна” терапия и след като са провели над 3 – 5 или 8 ТУР-а (транс-уретрална резекция на туморите в пикочния мехур).
Ако покажем над 3 годишна преживяемост при липса на рецидив , (рецидивите са най-чести в първата година след операцията Ту-ТУР), то процентите стават 57,5%. Нашите впечатления от всичките ни болни с тази диагноза е тяхното почти 100% подобрение, изразено в липса на рецидив, доказано чрез редовни ехографии и много по-рядко с цистоскопия.
Нашите болни живеят в прекрасно качество на живот, без тежките странични- явления на вътремехурната инстилация. Безмилостната световна статистика показва, че тютюнопушенето е основен рисков фактор за образуване на тумори в пикочния мехур.
Всеки знае за вредата от тютюнопушенето върху устната кухина, ларингса и белите дробове , но е по-малко известен факт е въздействието на тютюнопушенето върху органите на пикочната система, чрез които става излъчването му от организма т.е. пикочният мехур и червата.
При прилагането на КАТРАПС механизмът на действие е подобен, но още по-силно се въздейства чрез вътрекожното прилагане на БЦЖ и така се ангажират и централните органи на имунната система. Заедно с периферните (в пикочния мехур) осигуряват мощен клетъчен имунен отговор с унищожаване на раковите клетки от собствения организъм. И това се случва без да наблюдаваме неприятните странични ефекти на вътре-мехурната инстилация.
На схемата е представен Предполагаем механизъм на действие на имунотерапия с БЦЖ ваксина при рак на пикочния мехур. След локалното прилагане на жива БЦЖ ваксина, агентът прониква както в здравите, така и болните клетки. Това предизвиква отделяне на цитокини като IL-6, IL-8, GM-CSF, TNF-¬α. Възпалителният отговор към тези цитокини включва инфилтрация в пикочния мехур на няколко вида имунни клетки: CD4+ и CD8+ лимфоцити, гранулоцити, макрофаги и NK-клетки.
Цитотоксичният ефект от БЦЖ терапията се дължи от една страна на самата ваксина, която потиска пролиферацията и спира клетъчния цикъл, а от друга на имунно-медиираната цитотоксичност, т.е. напр. на отделян от лимфоцити и NK клетки смъртен лиганд TRAIL (tumour necrosis factor-related apoptosis-inducing ligand).